Постинг
10.01.2017 13:25 -
Сребристите очи на тишината
Сребристите очи на тишината
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.
И бряг е тъмнината за огнище,
от пламъка си собствен уморено.
Отвъд предела, вече няма нищо -
ни цвят на смях, ни сънища зелени.
А тишината... може би, е крясък,
изригнал от вулкани премълчани,
но думите не стигат, в тях е тясно
(вулкан в какво ли може да остане!?).
Къде ли се побира пустотата
и как от смърт единствено се ражда -
умират дните, губят сетивата
извечната способност да са жажда.
Минута подир век изтича бавно,
надеждите догарят, без да греят.
Навярно, гений злобен е откраднал
последните лъчи. Сега лудеят
едиствено на дух студен крилата
и няма нито радост, нито болка.
Сребристите очи на тишината
без плач се взират. Просто могат толкова.
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.
И бряг е тъмнината за огнище,
от пламъка си собствен уморено.
Отвъд предела, вече няма нищо -
ни цвят на смях, ни сънища зелени.
А тишината... може би, е крясък,
изригнал от вулкани премълчани,
но думите не стигат, в тях е тясно
(вулкан в какво ли може да остане!?).
Къде ли се побира пустотата
и как от смърт единствено се ражда -
умират дните, губят сетивата
извечната способност да са жажда.
Минута подир век изтича бавно,
надеждите догарят, без да греят.
Навярно, гений злобен е откраднал
последните лъчи. Сега лудеят
едиствено на дух студен крилата
и няма нито радост, нито болка.
Сребристите очи на тишината
без плач се взират. Просто могат толкова.
О, Вики, откъде събра сили за такъв мощен вик, за толкова мъка и болка! Красиво, богато, но така безнадеждно - а панорамно, пластично, вдъхновено! Подозирам, че това видение на тишината със сребристи очи има нещо общо с последните метеорологични прогнози:)))
Много ми хареса! Поздрави!
цитирайМного ми хареса! Поздрави!
Взират се, а надежда няма. Така ли излиза?
Някой с черен хумор беше казал: Надеждата умира последна, но и тя все пак умира!
В някои случаи обаче, човек се настройва така, че умирайки една надежда след себе си възражда други нови. Нещо като инстинкт за самосъхранение
цитирайНякой с черен хумор беше казал: Надеждата умира последна, но и тя все пак умира!
В някои случаи обаче, човек се настройва така, че умирайки една надежда след себе си възражда други нови. Нещо като инстинкт за самосъхранение
Търсене
Блогрол