Ще тръгна по следите на цветята.
Сред мрака, ще ми светят минзухари,
пътека ще чертае кукурякът,
коприва под краката ми ще пари.

Ще тръгна, със смеха на бистър ручей, 
след тънкия парфюм на теменуги.
Каквото трябва, нека да се случи,
когато искам, мога да съм друга.

Ще тръгна, без да мисля. Както птиче
се рее волно, в слънчево пиянство.
С усмивката на изгрева ще тичам
към вятърни, невидими пространства.

По дирята уханна ще се скитам,
докато стана точка от пейзажа.
Къде отивам, няма да се питам.
Дали ще стигна - просто не е важно.

Зове ме като в сън лазур небесен - 
към него търся своята посока.
Цветята ще ме водят. Като песен
ще се издигна, някъде високо.

"Каквото трябва, нека да се случи,
когато искам, мога да съм друга."

Щях да те помоля да вземеш и мене, но нямам твоя дух и ще остана по средата, там някъде в копривата. Но и от там ще те приветствам за летежа ти!

Отлична подготовка за предстоящия цветен празник! :)

Светли Празници!
Поздрави,
Криси

малка приказка си сътворила