Луната се облещи на прозореца - 
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.

Летях или пропадах? Вече нямаше
посоката на полета значение.
Сред звездни светлини и сенки бягащи
се реех. Но в различно измерение.

Завръщах се, свободна, към първичното,
белязало ме с огнен знак на челото,
но задушено в норми на приличие.
Очи в очи се срещнахме - по-смела съм.

Откривах, като в сън от странно минало,
извечната природа на Вселената
и чудех се - нима не съм загинала
на простите въпроси от дилемите.

Камбаните в главата ми замлъкнаха
и стана тихо. Като пред знамение.
За мен ли древни жрици огън стъкнаха?
Дали за смърт, или за възкресение!?

Поздравления! Светли Празници!
Криси

Сватли празници, страхотно стихо! :)

Библейски, езически, космически препратки, волно, силно, еретично, лично! Исках да цитирам невероятния финал, но се върнах назад по редовете - всеки стих е малко поетическо откритие! Въздейства ми много силно - благодаря ти за тая красота! Прегръдка, мила Вики!
Светли Великденски празници!

ти харесвам - много, много ...

Благодаря за приятните мигове!

Време и пространство изгубват своето значение при такъв полет на духа, а завръщането в извора е смисъл на живота. Но не завръщането - спомен, а реалното завръщане, в което сме по-знаещи и по-можещи.