Не отвори навреме очи, не видя, не разбра,
че с любов те обвих, без излишно обвързващи думи,
че измислих за теб пъстроцветна, красива игра.
Не подаде ръка, може би се изплаши от себе си
и осъди се сам – клет затворник в килия от студ,
да решаваш чрез ум на сърцето си сложните ребуси,
сам избра безопасния бяг, вместо порива луд.
И отново мълчиш. Но издайната нежност в очите ти
лъкатуши край мен, като ласкава морска вълна,
а докосва душа, с безпристрастност на стара лечителка,
надживяла горещия, истинен дъх на страстта.
Сам издигна стена и сега сам пред нея изправяш се.
Просто огънят в мен до последна искра догоря.
Само шепата прах, като притча, отдавна забравена,
ми прошепва, че мога поне да остана добра.
Още имам за теб и усмивки, и слънчеви зайчета,
още мога да стисна с приятелска щедрост ръка,
но угасна онази звезда – лъчезарно омайваща.
Не очаквай любов. Забрави. Няма как. Закъсня
("Не умира такава любов, от която живеят душите ни...")
30.06.2017 09:25
И колко повече трябва да ти хлопа дъската, че това да го правиш със завиден хъс и постоянство?
А по "темата": Поздравления на Авторката - стихо с отпечатък.
Но не за това ме сърби десния показалец да натреса примерно 1000 плюса, че да видя как ще ги минуситизира кретена, а защото от запек ще вземе да премине към...
https://www.youtube.com/watch?v=Z4qT81Rl4dg
(Пародийният превод е за въпросния, а фриволната атмосфера на клипчето - за Парче-Поетесата)
и Тишо тъпокоев, разбра, кой е с Помпата
аман от теб, стар..
мирясай,бе, нали не те интересува НИКОЙ..
сутрин едно, вечер друго, и през
цялото Време.. шитни..
/изв, вики, рядко да ми хареса поезия
усмихнати поздрави от мен..
/юлия
Прекрасно описано и много талантливо.
Поздрав, Земела!