Постинг
07.02.2018 15:00 -
Изпращане
Автор: zemela
Категория: Изкуство
Прочетен: 834 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2018 15:02
Прочетен: 834 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 07.02.2018 15:02
По склоновете стръмни на деня
се спускаше - безименен скиталец.
Животът му - сурова планина,
поглъщаше угасващия залез.
И като в стар, почти забравен филм,
пред погледа му всеки миг премина -
рисуваше цигареният дим
годините - картина след картина.
Приседна уморен на камък бял,
виденията с поглед да изпрати.
Пълзи студът през дрипавия шал -
навярно, дял последен от съдбата.
Отново е момчето в леден дом,
отново е наивникът, глупакът...
Мечтите в изтърбушен, сляп вагон
качиха се ... и бавно тръгна влакът.
Но пътят има край. И свършва тук.
Отпусна се в прегръдките на мрака.
Привикнал с всичко, тръгна си без звук,
а камъкът сълзите му изплака.
се спускаше - безименен скиталец.
Животът му - сурова планина,
поглъщаше угасващия залез.
И като в стар, почти забравен филм,
пред погледа му всеки миг премина -
рисуваше цигареният дим
годините - картина след картина.
Приседна уморен на камък бял,
виденията с поглед да изпрати.
Пълзи студът през дрипавия шал -
навярно, дял последен от съдбата.
Отново е момчето в леден дом,
отново е наивникът, глупакът...
Мечтите в изтърбушен, сляп вагон
качиха се ... и бавно тръгна влакът.
Но пътят има край. И свършва тук.
Отпусна се в прегръдките на мрака.
Привикнал с всичко, тръгна си без звук,
а камъкът сълзите му изплака.
Търсене
Блогрол