Постинг
16.03.2018 14:00 -
Противовес
Автор: neizvestno
Категория: Изкуство
Прочетен: 1558 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2018 14:05
Прочетен: 1558 Коментари: 8 Гласове:
11
Последна промяна: 16.03.2018 14:05
Вълните днес са адски разгневени
(а аз - притихнало-разнежена) -
от грохота кълбета дим се стелят
(с поглед - чувствено-премрежен).
В гърдите на небето вият, блъскат
(а аз - връз твоите, олекотена);
от въздуха сгъстен отломки късат
(целувам пулса на вселената).
Сгромолясват сивата си водна лава
(изпридам мъркащи кълбенца),
превръщайки морето във удавник
(полюшвана от безметежност).
Завличат кораби в катран от пяна
на дъното на пъклена фуния
ведно с безпомощните капитани,
пожертвани на гладната стихия.
Не ме е страх да плавам из живота,
щом Капитан умел ме направлява!
Че утолена, всяка буря ще се кротне.
... Но любовта във мен - едва ли!
1.
predatorkapredatorka -
ауу...
16.03.2018 20:39
16.03.2018 20:39
бауу...
цитирай:)
цитирайХареса ми това противопоставяне в стихчетата.
цитирайПриродната стихия е само фон, който уж би трябвало да подсили, нещо повече - да грабне и завърти в адската си фуния възприятията, но противно на очакванията, бледнее пред безметежния вътрешен свят на героинята.
Какви метафори само!
цитирайКакви метафори само!
Людмил! Каква ти менажерия, направо ме хвърли в коридата! :)
цитирайАлександър, какво да ти кажа :)
цитирайАз не мисля така! Противопоставянето е един от най-хитрите похвати да акцентираш върху онова, което желаеш и колкото по-майсторски е направено, толкова и открояването е по-ярко. Фокус-мокус с думите и публиката се оказва в окото на бурята.
цитирайИ аз го харесвам (поляризирането). Благодаря!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 2043