Постинг
12.10.2018 09:58 -
Бяла роза - сватба скръбна
В небе на нечие безсилие
хлуят облаци злокобни.
Кръстом мълнии насилват,
в колапс стегнато задлобие.
Глъхне гръм, а леден съсък
пърли празната обител.
Камбанни хрипове накъсват
чезнещи в нощта молитви.
Ръми. Неблаги, горки капки
пепел, още топла, пият.
Яма зей. Юмруци кални
дървен тъпан бият, бият...
Бяла роза – сватба скръбна.
Принц на мрака е женихът.
Черна жътва – роза мъртва.
Мъжки вопъл... Сетне стихва.
Пръст, могилка. Същи камък,
по-корав и от гранита,
мъж един там вбит остана.
Не прежали. Вкамени се.
ми стана..платане..
творбата е необикновена силна, наситена, драматична..
като..откос..като куршуми..като скок в ..Нищото..
отеква дълбоко..
цитирайтворбата е необикновена силна, наситена, драматична..
като..откос..като куршуми..като скок в ..Нищото..
отеква дълбоко..
Това все пак са само думи.
Днес за мен е скръбна дата, но с дългогодишна давност. Понякога я отбелязвам, както и сега, с по няколко куплетчета. Ей така, за помен.
Явно, както и ти се изрази, нейде дълбоко в мен, още отеква една далечна камбана.
цитирайДнес за мен е скръбна дата, но с дългогодишна давност. Понякога я отбелязвам, както и сега, с по няколко куплетчета. Ей така, за помен.
Явно, както и ти се изрази, нейде дълбоко в мен, още отеква една далечна камбана.
Силни внушения на тъга – по нещо свидно и изгубено...
Дано ти олекне след тази отронена сълза, Платан!
цитирайДано ти олекне след тази отронена сълза, Платан!
Почти всичко е вече в миналото. Надживяно, осъзнато и прието. Е, връщането в спомена винаги носи и тъга. Но, знаеш, всички имаме своите загуби и въпреки това се научаваме да живеем паралелно с тях.
цитирайЗдравей, platan. А беше време, когато без "Бяла роза' не минаваше сватба. Аз точно тогава се жених.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Дааа, а беше време...
цитирай