Нещо, което прилича на време,
бавно пълзи по ръба на Вселената.
В чашка на цвете усмихнато дреме
тайният шифър за вечно рождение.

Нещо, което прилича на мисъл,
слиза на пръсти, с водата в улуците.
В празно съзнание, някой написал,
как тишината вирее сред звуци.

Нещо, което прилича на вяра,
празно кънти и люлее блажените.
Боси танцуват на жар нестинари,
с Господ, кодиран в техните гени.

Нещо, което прилича на истина,
димни завеси пред погледа спуска.
Изгрев събужда земята пречистена - 
най-съвършената форма изкуство.

Нещо изплъзва се, нещо изтича,
като мънисто сред пясък се губи.
Странно, но май на живот ми прилича,
нито създал, нито срещнал се с чудото. 

и нищо друго, освен Любовта, може да отведе човека до нея.
Само бракът между Любовта и Истината може да създаде "чудото".

Прекрасен стих, изпълнен с дълбоко разбиране!

Прекрасно стихотворение, изпято като песен за наслада на ухото и на въображението.
Поздравления!