... понякога седя и пия бира в бистро „Париж” на варненския плаж,
и келнерът редовно ме финтира със сметката, но аз съм адски ларж –
за всеки кеф си плащам до стотинка, дори не ми остава за бакшиш,
с любимата ми Шишкова градинка не ми се мисли даже за Париж,
така ми свършват варненските нощи – на пейката, с една лула тютюн,

над мене гларус облаците пощи, разкъсва сякаш изгревите с клюн, 
сви на руло Вълшебникът килима – и кротко ме излъга, че съм жив, 
с красивата химера, че ме има, в деня се врязвам – кораб върху риф,
върху покривка – степана тревира, ще тръсне келнерът торба с пари...
Дойдох, видях и пих три халби бира в бистро „Париж” на плажа във зори.

9 август 2018 г. 
гр. Варна, 6, 25 ч.

 

Наминавам само да ти благодаря и тук за точността при изпращането на стихосбирките ти. Благодарност засега лично от мен, а служебно и от Дамата, за която бяха другите две. Градският ще почака, защото след малко мислим да отпрашим до Мусала.
И да не забравиш за обещанието да пием биричка от понеделник, ей.
Което ме присеща да вземеш за насам 5-6 броя от новата ти стихосбирка, защото при възможност - ще те запозная с 5-6 готини блогъри.

До средата на другата седмица, Валери!
ж

ПС: Ама, че съм проооЗ, забравих да кажа, че римучкането в постинга си е ток и жици, но то това е повече от ясно.

Те това ми харесва. Както и Париж. Тази година пак ми се ходи. Не че лани бях.
С три бири ще мина и без Париж.
”Виж Париж и умри”.
Да, ама още ранко.
:)))

От понеделник нататък, Стар, всяка трета бира в София ще е от мен! :-)))))))))))
Наздраве!
Чу

Не знам защо предпочитам Великдените, остров Кергелен, Огнена земя... не ми се пие биричка в Париж.
Лека вечер, Ник!
Чу

Прекрасна картина - сутринта когато слънцето едва, едва наднича..., - в зори...!!!

Добро утро!
Пиша кратко и мисълта ми трудно се схваща. В Париж мога да отида само под конвой. Обичам българските планини. Те са навсякъде - Безистена ще ти го разсекрети :)
И сега съм зареян в едно селце над Пампорово.
”Слънцето едва,едва наднича...”
Птичките чуруликат, клопоти се чуват, родата спира пчелата,облаците лазят към баира...
И ми припомнят на обяд да взема бира!
”О, природа, омайна,сладка!”
Какъв живот!
:)))

Да, наистина, красиви са утрините, и така нетрайни...
Чу

Добре звучи - Пампорово. Имам детински спомен от там, само веднъж паднах от ски и на ски повече никога не се качих.
Хубави почивни дни, Ник!
Чу

Обещанието си е обещание.

Не че беше нещо особено. Ще пробвам пак.