Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,

Пак юни тихо чука на вратата ти,
липите пръскат летен аромат,
а с него се промъква и познатата

Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,

Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,

В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни  думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва  - 

Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,

Тя беше грешна, скверна и безчестна,
а толкова омайваща и млада.
Осъдиха я – беше много лесно  -

Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,

Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света. 
Какво било, как би могло да бъде –

Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата

За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,