„Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът" Чарлз Буковски
Постинги в блога
03.05.2022 08:48 -
Невидим идеал
Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
26.04.2022 09:09 -
Невинни, но дали!?
Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света.
Какво било, как би могло да бъде –
калта по чужди пътища, света.
Какво било, как би могло да бъде –
19.04.2022 08:27 -
Дълбоките очи на лудостта
Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
12.04.2022 09:08 -
Възприятия
За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
05.04.2022 08:56 -
Пролетна музика
Тихи акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
29.03.2022 09:41 -
Баланс на силите
Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
22.03.2022 08:08 -
Звездни послания
Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
15.03.2022 08:36 -
Монолог на бурята
Над море и гори, над реки, планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
08.03.2022 08:21 -
Муза на метла
И роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
01.03.2022 10:13 -
Стълба без опора
Изплащах дълго старите си грешки
и смелоста ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,
и смелоста ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,
22.02.2022 10:00 -
Снежинки
Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
15.02.2022 10:22 -
Творя си инсомния
Разум строг пази друми затворени
към отдавна заключени двери
и с логични закони говори ми
към отдавна заключени двери
и с логични закони говори ми
Търсене
Блогрол
