„Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът" Чарлз Буковски
Постинги в блога
13.10.2020 15:14 -
Пътувай с мир
Не знам дали те имах, днес те няма.
Там, някъде, от другата страна
пренесе неживяните си драми
Там, някъде, от другата страна
пренесе неживяните си драми
07.05.2020 17:46 -
Обесени на времето
Обесени на времето висим
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
12.04.2020 12:48 -
Зли сили
В доба потайна, стъпки незнайни
газят зелена трева.
Мрак става здрачът, сенките крачат
газят зелена трева.
Мрак става здрачът, сенките крачат
11.04.2020 13:56 -
Илюзия
Към теб пътува. С белия си кон.
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
23.02.2020 19:40 -
Отвъд думите
Колко думи неказани скитат по пустите страници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
09.12.2019 14:48 -
Разговор със сърцето
Ще се завърнат ли отминалите дни?
Във вихъра на време полудяло,
за удар се изправя памет зряла,
Във вихъра на време полудяло,
за удар се изправя памет зряла,
28.10.2019 11:20 -
Ничия
Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
04.07.2019 15:28 -
Сън в лудостта
По пътека от облаци бухнали скита се времето
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
28.06.2019 15:30 -
Върхове
Със стоманени клещи върховете държат сиви облаци
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
26.06.2019 10:09 -
Песенен път
Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
24.06.2019 09:35 -
Диви цветя
Зеленото се слива с вечността.
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества -
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества -
10.06.2019 10:38 -
Шепа пръст
Създаде ме светът от шепа пръст
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
Търсене
Блогрол
