Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -

Пожелах си в ръцете ти - клонки обич на каменен бряг,
да се сгуша безпомощно - малко, измръзнало цвете.
С нежна длан да пребродиш на косите ми хладния мрак,

Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности

Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -