Приемам  гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница

Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име

Над море и гори, над реки,  планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни

И  роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес  да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,

Изплащах дълго старите си грешки
и смелоста ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,