В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни  думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва  - 

Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,

Тя беше грешна, скверна и безчестна,
а толкова омайваща и млада.
Осъдиха я – беше много лесно  -

Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,