Бодил в петата, кабърче в ума,
отрова страшна, лепнеща в сърцето.
Да, знам, че аз съм всичко онова,

Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове

Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора

В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,

Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,