Животът  си  е само  твой.  Твой  и  на  Бога,  Който  ти  го  Е  дарил,  като  го  Е  вдъхнал  в  теб,  за  да  изпиташ,  изживееш,  осъзнаеш  и  познаеш  божествената  си  същност  и  Величието  на  Божията  Милост .
           Никой  няма  и  не  може  да  има  права  над  твоя  живот,  нито  над  твоите  мисли,  чувства,  разбирания  и  осъзнаване,  които  го  определят,  както  и  над  естествените  последствия  от  тях  според  Висшите  Принципи  на  Любовта,  Мъдростта,  Истината,  Справедливостта  и  Развитието. 
           В  процеса  на  твоя  живот  дори  и  Бог  не  се  намесва,  защото  Е  Промислил това  да  е  твоя  личен  свят  и  твоята  лична  отговорност  –  твоят  вътрешен  свят,  който  се  измерва  единствено  с  личното  ти  творчество  и  съ-творчеството  ти  с  Бога,  според  изборите  които  правиш  и  отстояваш.  
           Естествено  удовлетворението,  радостта,  благодатта..,  както  и  негативните  последствия  от  погрешните  ти  избори,  са  в  зависимост  от  хармонията  и  съ-творчеството  ти  с  Божият  Промисъл. 
           Бог  не  се  намесва  в  твоя  избор  и  свободна  воля,  а  подкрепя  всяко  твое  намерение  и  желание,  като  ти  оставя  възможността  и  отговорността  сам  да  си  извлечеш  поуките  от  погрешните  избори,  за  да  придобиеш  опит,  мъдрост,  знаия  и  осъзнатост  и  да  се  пречистиш  от  всичко  излишно.
           Естествено,  ако  тези  твои  намерения  и  желания  не  ти  носят  удовлетворение  и  радост,  а  вместо  това  започват  да  ти  носят  все  по-неприятни  и  по-тежки  последствия,  значи  не  си  направил  верния  избор. 
           Вместо  съзнателно  да  градиш,  си  допуснал  инерцията  да  руши  твоя  свят,  като  така  си  престанал  да  живееш  своя  живот.  Позволил  си  на  средата  или  на  някого  да  рови  или  да  се  разпорежда  с  него  и  да  ти  нарежда  как  да  живееш  и  какво  да  правиш,  накъде  да  вървиш... 
            А  човек  съжалява  единствено,  когато  осъзнае,  че  се  е  отклонил  от  своя  уникален  път  на  съ-творец  на  Бога,  като  е  позволил  да  се  размине  с  Истинската  си  същност,  да  забрави  кой  е  и  каква  е  мисията  му  Свише. 
            Първоначално  го  усеща  само  по  хаотичността  и  неудовлетвореността  си  но,  ако  не  успее  да  се  събере  в  себе  си  и  да  се  върне  в  Пътя  на  Любовта,  Мъдростта  и  Истината,  а  се  остави  изцяло  на  инерцията,  постепенно  се  превръща  в  трагедия  за  себе  си  и  близките  си,  и  в  комедия  за  околните. 
                                                                                         
                                                                                                С цялото ми уважение: Огнян Узунов

Бог, не се меси. в нашите Дела..
просто, защото го..няма..Ние, сме господари на ..Всичко то..
предлагам ти, да отвориш некоя Физика на торсионните полета,
или, защо Бог не е велик..

успех..

Казало котето fun1001 и се облизало под опашката... :-)))

Човек трябва да живее в хармония със заобикалящия го свят И никой няма право да му се меси и да му нарежда Просто ,защото така е решил
Спомням си мисъл на Карнеги за съда! Че дори Господ не съди човек приживе, как така човек ще го съди? Може , но ако присъдата се покрива с божествената!
Спомням си едно момче от 90- те години Продаваше вестници!То се радваше на всичко хубаво , с което е било в досег-слънчевите лъчи, песента на птичките, усмихнатите хора! А нямаше пари ,дори за хляб, за автобуса? И когато му дадох, дълго отказваше Може без хляб, ще върви пеша!.....

Всичко най- добро, приятелю!

Животът на роба не принадлежи на него, на наемният работник също, говориш реакционни глупости.

Само Бог може да съди и отсъжда. Всеки друг, който съди, осъжда себе си!
Хубава вечер, приятелю!

Темата, която поставяш, Оги, ми е близка. Задавам си много въпроси - и не намирам отговорите... Сигурно ще го усетиш и в този коментар - определено му липсва концепция:)))

Винаги съм мислила, че да възприемаш живота си като "само твой" е проява на егоизъм. Намирала съм смисъл и удовлетворение в това, да го споделям с близките на сърцето си хора, включително като поставям техните потребности пред своите. Може би е естествено заложено в женската природа. А може би не - понякога ние, жените, се поставяме съзнателно в ролята на жертви и като се поуморим или разочароваме, търсим виновни за пропиляния си живот:)

А ти отново си дал много мъдри съвети, решения, отговори по проблема - право в целта! Сигурно е от вярата - дълбоката вяра и упованието са най-прекият път към истинността на всичко, което ни вълнува и тревожи.
Това, което пишеш, действа наистина като лекарство. "На час по лъжичка..."
Благодаря ти!

Той не е нито софра, нито тоалетна, както ти си го представяш...:-)
Животът е безценната възможност да познаеш, осъзнаеш, проявиш и изпиташ чистотата на душата си и силата на духа си по пътя на Истината, като твориш житейския си път в хармония с Божият Промисъл...

Във фразата "животът си е само твой" съм вложил смисъла, че изборът как да постъпваш с чисто сърце, душа и съзнание, винаги произтича от вътрешната чистота и сила на духа ти да помага, да дарява любов, мъдрост и истина, за да радва, а не да зависи от външни претенции и желания на нечие его.
Твоята чистота, мъдрост и любов те водят и винаги ще те водят по пътя на Истината!

Много добри мисли! И все пак животът ни е зависим – и от Природата, от действията на другите хора, от управниците... :)

за Светлината! Цялата поредица "На час по лъжичка..." е вярно напътствие и лек за душата! В коментарите и под този твой пост виждам, че кратките, но наситени с дълбоко съдържание, текстове срещат и неразбиране...
Благодарен съм, че публикуваш в този блог, и че Провидението ме насочи към него! Имаше време, в което се чувствах сам в разбирането си, до което бях достигнал благодарение на ученията, оставени на човечеството от високи духовни Учители. Опитвал съм се да водя разговори за духовното с някои хора, но неизбежно се стигаше до момента, в който тяхното разбиране се спъваше в "ниското" и отказваше да направи усилие да отскочи още малко "нагоре". Искаше ми се някой да може да полети и да докосне нежно с върха на пръстите си това мое разбиране, поместено дълбоко в сърцето ми. Защото тази самота понякога мъчи и навява тъга...
Благородно ти завиждам, че четеш от Книгата на Живота! Самият аз съм духовно сляп, нямам съзнателен вътрешен опит, нямам осъзнат живот в Духа. Всичко, което мога да споделя, е само мозъчно разбиране. Сега се моля за Воля!
В твоите публикации аз усещам онзи полет, който докосва моето разбиране, подкрепя го и го тегли още нагоре.
Назряват смутни времена... Нека Бог те изпълни с мъжество неотклонно да следваш благата Му воля!

човек съжалява единствено, когато осъзнае, че се е отклонил от своя уникален път на съ-творец на Бога, като е позволил да се размине с Истинската си същност, да забрави кой е и каква е мисията му Свише.

Когато се съмняваш,
търсиш, грешиш,
променяш се,
растеш мисловно,
с помощта на божията сила и подкрепа
откриваш правилния път в развитието си духовно.
А чистотата вътрешна
е твоята защита
при изборите лични и контакти,
в житейските конфликти се придържаш
устойчиво към истинските ценности и факти.

Сърдечен поздрав
за вярата ти в любовта човешка!

Постигането на хармонична зависимост между нас и света около нас, е едно от предизвикателните изпитания пред Духа и душите ни за постигане на по-висши нива на съзнание и себе-познание, приятелю!

Твоето чисто търсене и дълбоко осъзнаване на Духовните Принципи и Истини, вложени от Бога в Ученията на Духовните Учители е достатъчно доказателство, че живееш в Духа и следваш Божият Промисъл в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината! Скромността ти и фактът, че си поел по Този Достоен Път доказват ясно, че нямаш нищо общо с духовната слепота, че имаш волята да следваш Духа, а Бог, Който вижда всичко, ще укрепва все повече благородния стремеж и вярата ти...
Нека Божията Любов, Мъдрост, Истина, Светлина, Сила и Благодат те съпътстват навсякъде, приятелю!

Словесните картини на твоята чиста душа, са винаги одухотворени и впечатляващи с истинността си!
Поздравления и много Светлина за теб!

...защото те не знаят какво вършат".