Било ранна лятна утрин. Горският въздух бил свеж, наситен с аромата на уханни цветя и трева. Зайо-Байо  излязъл на терасата да пийне  ароматно кафе. На устните му греела усмивка. Очертавал се хубав летен ден. В далечината чул викове и крясъци. Скоро пред очите му се разкрила невероятна гледка. Тези дни властта в гората се била сменила. Сега принадлежала не на един, а на няколко хищника. Всички те се карали ожесточено, а някои дори налитали на бой. Било уникално! Зайо - Байо започнал да се хили. Погледнал към клоните на дърветата със съжаление. Липсвал най-големият клюкар на гората  - гарванът на баба Яга. Той щял да запомни всичко и да ги разобличи със скоростта на светлината.

-          Ей, Зайо защо се смееш? Да не ти е забавно? – изведнъж го запитала Кума  – Лиса.

-          Аааа,  няма такова нещо. Радвам се на живота и пия кафенце. – отговорил нахилен дългоухчо.

-          Ама тоя май ни се присмива?! – изревала ядосана мечката.

-          Ние дебатираме важни въпроси за управлението на гората, а той се забавлява. Няма такива зайци да знаете! – изръмжал Вълкът.

От някой дошло предложението да го набият и докато Зайо-Байо се усети вече бил между шамарите и ритниците на новата  горска власт.

На другия ден хищниците  отново се срещнали пред къщичката на Заека. Сега не се карали, а го търсели с поглед. Животинката се била скрила в дома си и не смеела да се покаже. Кума –Лиса започнала да думка по вратата и да вика:

-          Излез! Не се крий като беден плашлив заек! Трябва да кажеш кой от нас да управлява гората.

-          Не искам да ви познавам! Ще кажа и на другите зайци да ви избягват и да не общуват с  вас.

-          Глупчо такъв!  Ние сме  хищниците  тук! Нямаш никакъв избор! Ако искаме ще те схрускаме сладко, сладко... Кой ще те спаси?

Зайчето замълчало и не отворило повече вратата. Спогледали се новите власт имащи  и понеже нямало кой друг да бият отново подновили кавгата си.  Започнали да се засипват с обиди. Някои дори ръмжали заплашително. Не било лесно да се управлява.  А най-големият проблем бил, че гората е само една!

 

 

 

 

 

 

А най-големият проблем бил, че гората е само една!

Най - лошото и големия проблем е ,че има хора,които пак няма да разберат!
Хубав ден Катя!

политиката няма край и приказките са безкрайни.:)

Ами който разбрал - разбрал... Всеки шета на акъла си.:)

Най-сърдечни поздрави!

Политиката няма място за приказки, те са за ... тези които не се интересуват от нея, икономиката, наказателния кодекс и - Конституцията.

Къде не намерихте българи?! Защо все другите да стискат причините само за тях.

Защо цяла Европа гледа на НАС, останалите ТУК като по-силни измекяри дори от последните южноафрикански провинции, и... и ... и ..

няма място за празни приказки, но сега се превърна в шоу.
Вече започваме да си го плащаме, защото безплатно шоу няма.
Цените на стоките се повишиха, ще дойдат новите сметки и на тока, ще има още "приятни" изненади...

Кати, много реалистична приказка!
За съжаление тека е устроен светът...но пък има начин човек да се скрие от "мелето"...
Прегръдки от мен, Приятелко!

Знам къде може да се скрие от мелето. В твоята къщичка.:)) Шегувам се.
Благодаря ти.
Много морски усмивки ти желая!

Получила ти се е политическата алегория - приказката наистина е много истинска. Поставя едни такива въпроси, на които никой заек, ни нахилен, ни уплашен, не би могъл да отговори:)
Поздрави, Кате!

Накрая зайците ще го отнесат за съжаление. Нямат избор.
Благодаря ти, че се отби.
Най-сърдечни поздрави и на теб!