Постинг
18.09.2008 11:09 -
Театър
Автор: zemela
Категория: Изкуство
Прочетен: 623 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2008 14:43
Прочетен: 623 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 19.09.2008 14:43
Завесата се вдига. Светлина
залива подредените декори
и в миг забравил страх и самота
на сцената изправя се актьорът.
Играта е приел като съдба,
все нова пиеса публиката иска.
Усмихва се, в очите му сълза...
По-жив ли си на сцената, артисте?
И колко ли герои си създал,
изстрадал ли си всяка твоя роля...
В измисления образ си познал
и смях, и болка - чужда или своя.
На теб са спрени блеснали очи -
прекрасен си, душите ни докосваш,
накарал всичко в теб да замълчи
и с ролята си само омагьосваш.
Изпращат те с аплаузи, цветя.
Навън те среща злобно-леден вятър,
но ... нищо. Ти познаваш го това.
Животът и без сцена е театър.
залива подредените декори
и в миг забравил страх и самота
на сцената изправя се актьорът.
Играта е приел като съдба,
все нова пиеса публиката иска.
Усмихва се, в очите му сълза...
По-жив ли си на сцената, артисте?
И колко ли герои си създал,
изстрадал ли си всяка твоя роля...
В измисления образ си познал
и смях, и болка - чужда или своя.
На теб са спрени блеснали очи -
прекрасен си, душите ни докосваш,
накарал всичко в теб да замълчи
и с ролята си само омагьосваш.
Изпращат те с аплаузи, цветя.
Навън те среща злобно-леден вятър,
но ... нищо. Ти познаваш го това.
Животът и без сцена е театър.
С цветя когато някого изпращат
той никога не се завръща май?...
Ала стиха ти истински докосва
театъра е истинският Рай!
цитирайтой никога не се завръща май?...
Ала стиха ти истински докосва
театъра е истинският Рай!
Търсене
Блогрол