Защо, любов, при мене се завръщаш?
Едва ли пак за нещо съм ти нужна...
Пирон съм от горяла, стара къща,
не ме залъгвай с нощи теменужени.
Защо запали мислите ми бели,
без теб пак будна срещах си зората.
Сега като въжета са се вплели
съмнения, разяждащи душата.
Не съм изящна роза от букета,
не съм принцеса, даже и наужким.
Нали това са твоите клишета?
А аз съм малка горска теменужка -
увяхвам бързо. Само дъх уханен
в пространството след себе си оставям.
В сърцата не развихрям урагани,
харесват ме, но бързо ме забравят.
Пленяващи усмивки да раздавам
не се научих. В този свят отровен
аз само тиха нежност подарявам,
но тя му е излишна до безбожие...
Любов, не искам сънища тревожни,
а някой с топлина да ме прегърне.
Ако за теб е нещо невъзможно,
тогава ми кажи - защо се върна?

Щом нещо се завърне, значи има
надежда, да те стопли светлината...
Обичат ли те, нека е за трима.
Обичаш ли, раздавай от душата.

Поздравления за прекрасните стихове!