Понякога говориш ми така,
че сякаш ме прегръща вятър топъл.
Магия ли са твоите слова,
любов ли са или отчаян вопъл?
Понякога тъй близо си до мен
и с дъх накъсан мислите ми галиш,
а друг път си далечен и вглъбен
и чувствата са въглени заспали.
Какво съм аз? Докосване на длан,
приятелка, сестра или любима
или пък за спокойствие гарант,
когато във душата ти е зима?
Обичаш ли ме - няма как да знам,
но чувствам, че за теб съм необходима...
Помислиш ли за мен, ще бъда там
и стига ми да знаеш, че ме има.
Не знам какво ще стане утре с нас...
Съдбата да посрещам се научих.
Сърцата ни си имат своя власт,
ще те приема, както ми се случиш.

Достатъчно словата да завеят
и вече тишината ти чуждее...
Душите по различному живеят
любов когато цели ги огрее...

се чувства всякоя жена
да е със някого съдба приела
да се съмнява и да търси все това
дали от себе си тя нещичко отнела...
Така те разбирам...
Поздрав !