Песен на щурчета е нощта,
сребърна корона е луната.
Слънцето потъна в тишина
ласката да чака на зората.

Звезден прах загръща с пелена
феите танцуващи - цветята,
бисери са капките роса,
празнично разпръснати в тревата.

Стройната, изправена ела
е суетна, приказна принцеса,
кленът млад с усмихнати листа
гледа зад бръшлянена завеса.

Броди с малка пръчица в ръка
сред дървета горският вълшебник.
Изворът е тайната врата -
в златния му замък тя отвежда.

Славей с песента си е богат,
тънка мрежа паякът рисува...
Искам да съм част от този свят,
но отдавна вече не сънувам.

Това, което си написала, доказва, че в тебе живее детето със своето вълшебно въображение. И ти си още част от този свят на красота и чистота!

от този свят!
Не на всеки е дадено да го види, но ти си благословена да го откриеш а нас.
Поздрави и усмивки за теб!