Когато спре се вятър уморен
пред щедрите поли на планината,
когато се завръща, запленен
от кътчета прекрасни по земята
с тих шепот чудни приказки реди.
Притихнала се вслушва в тях гората,
замират всички птици и треви,
да чуят песента му непозната.
Той рядко се прибира у дома,
почива си за миг и пак отива
безгрижно да се скита през света,
развяващ непокорната си грива.
Ще броди сред морета и поля,
омръзна му покоя в планината...
Остана на върха една скала,
смирено да очаква своя вятър.
Обречена безкрайно да мълчи,
свободен го остави да замине...

Роса до нея с капка позлати
една четирилистна детелина.