На Ани П.

Сред мрак се крие страшният ти замък
от тежък, мокър пясък построен.
Стените по-студени са от камък,
не стига светъл лъч до твоя ден.

Въжета са преплетените клони,
оплели здраво крехката душа.
Притискат те и мислиш си, че могат
прекрасното у теб да разрушат.

А някъде напред, в далечината,
прозорец светъл чака, като страж.
Това е твоя път към свободата.
Натам да тръгнеш, имаш ли кураж?

Невзрачната си крепост да напуснеш
е избор, който правиш само ти.
Съмнения в сърцето ти препускат,
а пътят е пред теб. Сама тръгни.

Не се плаши от сянката зловеща,
препречила отвора с вид свиреп.
Излез на светло. Няма да я срещнеш.
Тя не е там, а някъде във теб.

е в нас, но за да я разчупим трябва не просто да излезем на светло, няма да е достатъчно. Важно е кой стои зад светлия прозорец и дали той не е просто наша илюзия, мираж. Трябва проверка, не мислиш ли?

Оковите ни са вътре, в нас. Може би затова е толкова трудно да ги разкъсаме...

Прости, че се повтарям...