Остарявам. Казвам го с усмивка.

Вярно ли е всъщност? Аз не зная.

Шепнат клони, още неразлистени:

"Всяка пролет връща те в безкрая,

всеки извор става огледало,

волен вятър мислите ти гонят."

Има ме. Сърцето ми е цяло.

Моя дом е космосът огромен.

Още вярвам в приказки магични,

а на възрастта ми не прилича...

Знам, че много хора ме обичат

и за тях оставам си момиче.