Сред море от неволи
неуморен ще бродиш,
да намериш заветния храм.
Чуден сън ще те води,
път ще търсиш нагоре -
пак сънувал си жрицата, знам.

Огън в старо светилище,
оцелял през годините,
ми предрече - ще стигнеш до тук.
През гори ще преминеш,
през реки и долини,
омагьосан от чистия звук

на камбани и мириса
на тревите посипани
пред олтара на храма познат.
Съществувам наистина
и така съм орисана -
да изпращам чрез сънища знак.

Ще отворя вратата си,
ще ти дам светлината си,
ще те срещна пред храма сама.
Бял венец ти изплетох
от омайващо цвете,
с моя глас вятър шепне - ела!

Аз съм древната жрица
с очи на орлица.
Мен си търсил през дългия път -
по-свободна от птиците,
по-добра от девиците...
Рай си искал - ще стигнеш отвъд.