Безумно очите проблясват,
а разумът дави се в мрак -
един Дон Кихот на Сервантес,
една Изабел на Ремарк.

Класическа лудост -  замират
критичната мисъл, ума
и само сърцето пулсира,
а чувствата сочат им път.

Наивни безумци, те вярват
в прекрасното, в нас, в любовта...
В налудните свои представи
различен усещат света.

И с тях са неземно щастливи,
приличат на болни слънца -
ни сещат се, ни подозират,
че крие се в тях лудостта.

А ние, горките "нормални",
все търсим щастливия знак
в един Дон Кихот на Сервантес,
в една Изабел на Ремарк.