Удавих се в сладникави лъжи,
от плач неискрен покривът протече.
Фалшиво всяка струна ми звучи,
но както и да е... простих ви вече.

Усмивките излъскани простих,
забравих за хвалбите лицемерни,
илюзиите с бял покров завих -
мечтателите днес не са модерни.

Приятел няма, има интерес.
Любов ли каза? Що за странна дума -
прилича на призовка без адрес,
изпаднала от джоба на безумен.

По-мъдро е сърцето да мълчи -
света жесток е, слънцето далече...
А някъде над нас блестят мечти,
като звезди в небето на обречени.