Отново ли се сърдиш на света?
Виновен ли е той, че не познаваш
стремежите си, своята душа
и миналите грешки не признаваш.

Отчайваш се от дребните неща,
разкъсваш се от хиляди тревоги
и виждаш не приятелска ръка,
а чаша, пълна с лепкава отрова.

Във себе си се вгледай. Тук. Сега.
Това не е измислена магия.
Каква е всъщност твоята мечта?
Инсайтът е игра за куражлии...

 Не се отказвай. Знам, че ще боли.
Прозренията искат си цената.
По-лесно ти е бягството, нали?
Тогава... затвори отвън вратата.