Не взирай се в очите ми зелени,
не казвай ми, без мен, че ще умреш.
От огнен дъх на дракон съм родена
и само с поглед в мрака паля свещ.

Недей да съжаляваш, че си тръгвам,
сълзи недей да рониш, че си сам.
Бронирана съм с остри, твърди тръни
и няма как утеха да ти дам.

Недей си пожелава да съм твоя
и цял живот след тебе да вървя.
Не следвам никой, дух съм неспокоен,
мечтите си не мога да приспя.

Но ако можеш цялата Вселена
в единствен миг за мен да събереш
и стигнал до сърцето вледенено,
сковаващия вихър с дъх да спреш,

тогава... може би ще ти повярвам,
ще се разтворя, както никой път
и ще поискам в приказна омая
да ме приспиш до топлата си гръд.

Сигурно това е любовта...
"Но ако можеш цялата Вселена
в единствен миг за мен да събереш
и стигнал до сърцето вледенено,
сковаващия вихър с дъх да спреш"