На пръсти ще се вмъквам в твоя сън,
ще влизам като призрак - през стената,
по-лека и от стихналия звън
на дремещите чашки на цветята.

Ще те опия с нежен аромат
на момина сълза - искрящо бяла.
Ще бъда там - в прекрасния ти свят,
красива, омагьосваща и цяла.

С дъх нежен на лицето ти ще спра
и клепките с косите си ще галя,
а ти ще виждаш вятър във съня,
препуснал устремено към безкрая.

Ще дишаш топъл мирис на гора,
ще полетиш над хълмове и бездни,
а сипне ли се първата зора,
докрай неуловима - ще изчезна.

Нима в съня единствено ще идваш?
Нима ще бъде призрак моят ден?
Нима неуловимо ще изчезваш,
а аз на спомена ще бъда вечно в плен?!