Създателко на хиляди страдания,
богиньо с чародейна синева,
пристигаш, пълна с трескави желания
и тръгваш гордо, с песен на уста.

Измамнице, измислена от времето,
владетелко, дошла от древността,
препускаш смело, стъпила на стремето
на вятъра, сълзите и нощта.

Пред теб какво са всички земни почести,
дори и крал глава ще преклони
и в миг презрял на мъдрите уроците,
заплувал би по твоите вълни.

Омайнице, илюзия е вярата,
че радост си, че твойта плът е щастие.
Примамваш ни с усмивка. После - кладата
с утехата на сетното причастие.

Върви през вековете, светла блуднице,
завръщай се - все огнено красива,
ранявай и превземай всички сънища...
Без теб, Любов, как щях да бъда жива!?