Секундите с размити очертания
небрежно разпиляват вечността.
Загадъчна и глуха от мълчание,
ти пак си тук. С изправена глава.

Светът си бърза. Ти владееш времето.
Животът миг е, дълга е смъртта.
Какво е тя за тебе - неродената,
от камък бял е твоята снага.

Ти мъртва си, но с живо дълголетие,
студена, а излъчваш топлина...
Възпяват те възторжено поетите
и гълъбите милват те с крила.

Резците на годините в лицето ти
не ще гравират своята бразда,
не чувстваш, не тревожиш се, безцветна си,
но някак си... дарена си с душа.

Пред теб, застинал в нямо съзерцание,
стои художник, с шапка във ръка...
В градината на тайните желания
покълват нови, свежи семена.