Душа на кръстопът - това съм аз,
разпната между дявола и бога.
Усмихвам се в най-тъжния си час,
а май да плача, всъщност и не мога.

Живея мъдро, в мислите ми - грях,
копнежът е убит от съвест тежка.
Не знам дали е сила или страх
да плащаш неизвършените грешки.

Напред се ширят пътища безброй,
назад остава тъмната пътека,
а дните си текат - ръждив порой,
над който просто няма власт човекът.

А отговорът, някъде над нас
таи се, между здрача и зората,
но аз не чувам неговия глас...
Спасява ме единствено мечтата.

Великолепно е , мила! Много ми харесва! Всички често стигаме до този "кръстопът" между мъдростта и греха... Важното е да се избере вярната посока! АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ТОЗИ СТИХ