Ядосан си ми. Дразни те смеха,
избликнал с волността на ручей бистър.
Измисляш си стотици правила,
в които упорито се не вписвам.

Не си доволен. Приливна вълна
от мен по-лесно би се укротила.
Връхлитам с буйна радост към брега
и връщам се в морето с нова сила.

Гневиш се на внезапната искра,
запалила в очите лудост бяла,
а аз венец заплитам от цветя
и правя си от облак одеало.

Във рамка да ме сложиш не успя,
сестра съм на орлици устремени.
Какво да сторя? Сам не пожела
да видиш в мене огнена вселена.

Е, тръгвай си. Вменявай ми вина,
наричай ме безмилостна кокетка,
а аз оставам с мойта свобода.
Любов не се затваря зад решетки.

Поздрави!