Завръщаш се след блудните си нощи,
кълнеш ми се, че днес си променен,
че чудното момиче помниш още
и още разпознаваш го във мен.

Не питаш ме "а беше ли щастлива?"
и по-добре. Ще кажа "всъщност, бях",
че дълго не тъгува самодива,
а просто хвърля пътьом шепа прах.

Избра посока. Сам стигни до края.
За обич и за прошка закъсня.
Историята заден ход не знае,
часовникът е твоя съдия.

А мен, дори и дявол да ме вземе,
душевния си мир ще съхраня.
Дали обичам, мой си е проблемът.
За тебе съм бронирана врата.

и с чувство за собствено достойнство. Браво!:)

аз също не обичам да се връщам назад и вярвам в това-когота пътищата се разединят, всеки поема по своята пътека, както и отговорността за своето решение.
-"Избираш посока и стигаш до края." Ака е грешна, сменяш курса, но никога назад :)))

Очарована съм!:)

В любовта закъснения няма. Много хубаво стихотворение!