Откакто ми се случи, нямам възраст,
ни плът и спомен, нито пък съдба.
Посрещам всеки залез и разсъмване
с най-детския си поглед към света.

Не се надбягвам с време, не воювам,
пространства и миражи не деля.
На празни листи вятъра рисувам
и радвам се на цветната дъга.

Откакто ми се случи, пеят птици
сред зимен мраз и пролетни цветя
изправят росни, слънчеви главици
в най-мрачните мъгли на есента.

От злобата, на милост се научих,
от слабите - на всичко да се смея.
Различна съм, откакто ми се случи
с безкрайната Вселена да се слея.

Прекрасен стих. Роден от волята на духа ти че си победила нещото.

Браво!
Харесах много!

да открия теб и твоята поезия съм щастлива да чета прекрасните ти стихотворения!:) Поздрави!

ако човек може да каже подобни дуи...
Красив стих!
Б.

Сокойни са и приятни за четене.

Отново наслада за сетивата! Благодаря ти много!Бъди! :)