Два призрака обяздваха луната,
а харпия прострелваше звезда...
Кошмарът, яхнал черния си дракон,
през сънния прозорец отлетя.

След миг се заредиха многостени
с прозрачни, светло розови ъгли,
цветя, в калейдоскопа подредени,
сияеха с искрящи светлини.

На морска пяна топлата завивка
кралицата - русалка претвори...
Невинна, несъзнавана усмивка
едно лице - икона озари.

А щом навън пробуди се зората
и с лъч докосна спящите очи,
бял ангел леко вдигна си крилата
и в бледия светлик се разтопи.

Колко нежност...

Дано всеки има по един бял ангел, да бди над съня му!