На Катерина

Съдбата те облече в крехко тяло,
а даде ти да носиш тежък кръст,
сред бури и мъгли да оцеляваш,
прекрасен цвят, поникнал в дива пръст.

Дребнавите прокоби надживяла,
открила своя път към мъдростта,
вървиш, страха и болката презряла,
към хората с протегната ръка.

След тежките шамари на живота
усмивката измиваш със сълзи
и знаеш, че към рай или Голгота,
нагоре пътят пак ще продължи.

И сякаш няма място под небето,
което твоя дух да не зове.
Оръжието скрила си в сърцето -
любов и непорочност на дете.

Светулка малка, пламъче игриво,
на слънцето и вятъра сестра,
открила ключ към изворчето живо,
което прави по-красив света.

Ето това разтърсва и пробужда -

-След тежките шамари на живота
усмивката измиваш със сълзи
и знаеш, че към рай или Голгота,
нагоре пътят пак ще продължи...

Поздрави!

Смисъл и ритъм-всичко е чудесно!
"Оръжието скрила си в сърцето-
любов и непорочност на дете"

Отново прекрасен стих!
Поздрави и от мен!

самата истина.