Хей, приятелю стар, пак ще тръгнем със тебе по съмнало
да превземем света, да сгрешим, да взривим пустошта.
Още пътища чакат ни, още тревожни безсъници,
още пламенни мигове зреят и палят кръвта.

Ние с теб сме едно - двама луди, неспиращи скитници,
двама бродника огнени, ден и нощ вплели в крила,
неуморни герои, глупци и творци на измислици,
отредили сами необята за своя съдба.

През неволи и грижи вървим, и през слънчеви радости -
полунощни ездачи на делника мрачен и строг
и препускаме с чисто сърце към поредната младост
с теб, приятелю верни, наречен човешки живот.

Тоя приятел не винаги е добър и верен, но сме вързани с него до края. :)

за стиха!