Когато всички думи неизречени
в плода на тишината натежат,
когато, уморено и обречено,
в мен видиш дъщеря на страшен ад,

когато израниш до кръв ръцете си
от блъскане по крепостни стени,
когато с дива ярост мразиш цветето,
което някой  друг ми подари...

Тогава ... погледни дълбоко в себе си
и виж, любов ли всъщност там цари
или, от честолюбие обсебен,
се бориш за победи над съдби.

Да, може би е често-любие
това, че уж сме влюбени във другия... :))