Да съм тъжна - не стига ми време,
че съм нервна - е, не е беда...
Пренареждам житейските схеми,
а пак чувам на Господ смеха.

И с инат на осел се захващам
ред да сложа в делата си трудни,
всички остри проблеми да смачкам,
те растат като гъбите... Чудо!

А пък делникът - клоун напудрен
с дяволита усмивка ми смига:
"И защо точно днес, а не утре?
Я се спри, не бъди шушумига!"

Нито ред, нито край - въртележка...
Личен избор, късмет, изненади...
Но пък казват - които лудешки
през живота препускат, са млади.

Проблемите растат като гъби (след дъжд). Това е много вярно. Добре, че не вали постоянно. :)

Хареса ми портретът!!!
Б.

Много свежо!