В началото на пътя имах силата
от смях и обич къщи да градя,
от въздуха, от вятъра на зимата,
най-слънчевия дом да сътворя.

С усмивка да лекувам от нещастия,
бездомен и сакат да приютя...
На страх и на умора неподвластните
разпръскват с шепи радост сред скръбта.

Пилеех и раздавах, като нафора,
съкровищница бях на цар богат...
Днес нямам нищо. Алчните приятели
навярно даже Крез ще разорят.

Изчезна на усмивката закрилата,
домът на светлината изгоря...
Накрая ми остана само силата
нов свят от пепелта да построя.

Прекрасен стих!
За силата!!!
Б.

Слина си Земела, щом можеш да възкръснеш като феникс! Много силно и точно казано! Поклон пред таланта ти и невероятният усет за стойностните неща в живота! (hug)