на Катерина

Вълнуваща, дълбока, всеобхватна,
по-чиста и от утирнна река
любов струи в зениците ти - златни
светулки, озаряващи нощта.

Владетелко на властна, древна сила,
на свят красив ориснице добра,
в усмивката каква искра си скрила,
каква магия - в крехката ръка?!

Съдбата ли куража ти предрече
или животът сам го изкова?!
По стъпките ти сякаш крачи вечност
и мъдрост диша в твоите слова.

Ти имаш всичко - с две ръце ти давал
Творецът дарби, обич, хубост, чар...
Вълшебнице, какво ли ми остава,
какъв за теб да бъде моя дар?!

На този ден, за празника ти пращам
по свежата зора букет лъчи,
по вятъра - венец от птици златни
и наниз бял от цъфнали мечти.