Дует: Rosen_Rоsen и Самодива

Ти си просто един непознат,
аз съм сянка без плът и без име.
Как успя да взривиш моя свят
без да кажеш ни дума? Кажи ми...

Във душата ми спи светлина
и жадува за дните лъчисти,
за сърцето на вярна жена –
преизпълнено с пориви чисти.

Колко вярност по път разпилях...
Чак не зная дали ми остана.
Ти поглеждаш към мен днес без страх,
аз предчувствам поредната рана.

Не убивай духа полетял,
не заключвай в сърцето си рана
и със поглед бъди – засиял –
до безумство от мен пожелана.

Грее в твоите чисти очи
топлина и събужда надежди,
а в ръката гореща личи
мъжка сила и приказна нежност.

Не ми казвай, че сянка си ти –
че си нямаш ни плът, нито име,
а за хиляди нощи и дни
в най-красивия свят допусни ме...

Уж заключих зад тежка врата
и бронирах сърцето си здраво...
Как, кажи ми, да спра любовта -
тя налага си властното право.

Замълчи. Нека само нощта
зашепти – нека тя е бъбрива...
Обещавам ти аз доброта
и да бъдеш безкрайно щастлива!

http://www.stihovebg.com/authors_info/author/rosen_rosen/