Ще ме осъди сигурно света
(греха "различен" никой не прощава)
за бликналия смях, за радостта,
която със зорницата изгрява.

Ще ме осъди. В лепкавата кал
и в блатото на вечните измами,
да се усмихва - кой ли би посмял,
кой път избира, вместо мелодрами
и дръзва да се смее като луд,
човешката тълпа, когато плаче!?
Покорно даже веселият шут
сълза проронва в царството на здрача.

Навярно и на други им тежи,
но следват пак безропотно играта
и кротко се прехласват от лъжи.
Да мислиш сам - не е по правилата.

Но няма сила, дето красота
или мечта да може да убива.
Отдавна вдигна бял байрак смъртта -
дори след нея свети мисъл жива
и в смях разпръсква слънчеви лъчи,
а радостта с усмивка горда крачи.

Светът е съдия, но днес мълчи -
смехът не е подвластен на палачи.

Който се смее, също зло не мисли!

Все повече уважавам греха" различен" напоследък!
Хубав стих.Поздрави!

"...и кротко се прехласва от лъжи..."

А какво да прави завалията в свят, в който от всеки 10 думи, 9 са лъжа. :)

и това е много силно! Станах фен! :)

"...Ще ме осъди. В лепкавата кал
и в блатото на вечните измами,
да се усмихва - кой ли би посмял,
кой път избира, вместо мелодрами
и дръзва да се смее като луд,
човешката тълпа, когато плаче!?..."