Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно
да помислиш, че можеш да изтриеш в паметта си следите ми.

От очите на бурята взех искрометни светкавици,
гръмотевични тътени в топлата длан ми покълнаха.
Знам, че срещал си куп разнолики, блестящи красавици,
но сега виждаш мен - странна сплав от отрова и мълния.

Зная всеки прийом в арсенала на принцесите - вещици,
на стихиите имам мощта, слабостта на умората.
Посред снежния мраз нося полъх на юлски горещници,
вледенявам вулкани и топя айсберги и хора.

Вечността притежавам. Не съм роб на секунди отровени,
мелодрами не правя от житейски горчивите истини,
безпощадно изхвърлям зли съмнения, счупени пориви
и се раждам със слънцето - дива, искряща, пречистена.

Интересна съм, да. Разноцветна, загадъчна, огнена.
Кръв на древна магьосница сякаш ми препуска по вените.
Но за теб ще остана просто сън, просто сянка на спомена
за мига, в който лумна като драконов пламък Вселената.

Чудесно стихо!...

"Интересна съм, да. Разноцветна, загадъчна, огнена.
Кръв на древна магьосница сякаш ми препуска по вените.
Но за теб ще остана просто сън, просто сянка на спомена....."

Прекрасно е.