Не, този път не искам чудеса.
Не ми изпращай ново чудо, Господи!
Пази ги за невръстните деца
и за онези, дето спазват постите.

Не бях смирена, кротка и добра.
Послушните през цялата година
очакват сляпо стар чудак с торба.
Е, вероятно мен ще ме подмине.

И няма Витлеемската звезда
пътека да огрее към съкровища.
В житейската безмилостна игра
и чудесата стават на чудовища.

Превръща се във огнен ад жарта,
а даровете - в тежки задължения.
Илюзиите имат си цена...
Прости ми, че говоря откровено.

Прости ми и че имам смелостта
по хиляди въпроси с теб да споря.
Навярно съм проклета дъщеря,
но... сам си ме направил непокорна.

Не, този път не искам чудеса.
(Кому ли пък изобщо са потребни!?)
Достигнеш ли до моята врата,
кураж  ми дай - да срещна своя жребий.

УСПЯВАШ ДА ДОКОСНЕШ НАЙ-НЕЖНИТЕ СТРУНИ НА ЧОВЕШКАТА ДУШЕВНОСТ.

Браво, Вики! Няма нищо по-досадно от дълги, измислени чуждестранни празници и рекламни агенти на Кока Кола.

Светли празници и ... кураж!

БЛАГОДАРЯ ТИ!
И БЛАГОСЛОВЕНА ДА СИ, ... В НЕГОВОТО ИМЕ!