Пак те няма. Вали тишина
по перваза на моите мисли.
Уж е само красива игра,
но защо ли, защо ли ми липсваш?

Разноцветните капчици смях
и искрата игрива в очите,
ако няма те, сън тежък спят
и безкрайни и скучни са дните.

Колко искам сега да си тук,
само с дума една да прегърнеш
пак света ми измръзнал, напук
на греха на кълнилото зърно.

Да залеят горещи вълни
от копнеж сетивата ми слепи,
да избухнат в мен пак светлини,
слънчев лъч да приспя в топли шепи...

Как ми липсваш, как пуст е света
без усмивка, за тебе изгряла...
Ти за мен си луд миг свобода,
аз какво съм за тебе - не зная.

-въздържа от коментари, хареса ми!

Това си го писала, докато ме нямаше. Страхотно е. Поздрави!

Аплодисментите ми!