Някой друг избирал зарад мен,
някой друг измислял правилата,
за да ме държи в невидим плен,
затова объркват се нещата.
Да, но има собствен, таен глас,
мъдростта, заложена в сърцето.
Тя е онзи приказен компас,
който сочи пътя към небето ми
и от намерения добри
и от тайни помисли ме пази.
Вече нямам нерви за игри,
нито време - някого да мразя.
Като светлина ще се раздам,
ще се разпилея без остатък,
водена от силата да знам -
просто моят път не е нататък.

Браво, Вики! Кой знае за какво си мислиш, но винаги ти се получава добре. :)

Честит празник на поезията!

в животът! Всеки по пътят си прашен. Хубави мисли Зем.......!

Тайният глас е особено важен!
Поздравления за написаното!
Б.

казано..и
почувствано.
Уви,малко са господари в съдбата си.Не казвам "на", защото това е невъзможно.

С приказния компас в джоба и ... нагоре:))